Още от първия ден, когато родих дъщеря си, почувствах, че нещо в нашето семейство не е наред. Свекърва ми твърдеше, че няма сили да ми помага, но когато сестрата на мъжа ми роди, тя изведнъж намери енергия и време за тяхното дете. Тази история разказва за болката от несправедливостта, за сълзите на съпруга ми и за въпросите, които остават без отговор.
Още от дете вярвах, че семейството ни е непоклатимо – докато майка ми не реши да помогне финансово на брат ми, а мен остави в сянка. Болката от това предпочитание ме разкъса отвътре и ме накара да се боря със себе си и с тях. В тази история търся отговори – как да простя, как да говоря, и как да не изгубя най-ценното: семейството.
Седях на масата, докато свекърва ми обявяваше решението си за наследството, и усещах как гневът и безсилието ме изпълват. Мъжът ми, Валентин, получи много по-малко от брат си Георги, а аз не знаех как да реагирам – да се боря за справедливост или да запазя мира в семейството. Тази история е за болката, която причинява неравното разпределение на наследството, и за трудния избор между гордостта и семейството.
