Казвам се Ивана и до днес не мога да приема как свекърва ми раздели наследството. Съпругът ми Данаил и аз останахме с празни ръце, докато брат му получи апартамента. Това е история за болката, семейните конфликти и въпросите, които не ми дават мира.
Още от малка вярвах, че майка ми обича мен и сестра ми еднакво. Но когато тя помогна на сестра ми с пари за нов дом, а мен остави настрана, всичко в мен се преобърна. Сега се боря с чувството на предателство и търся отговори – защо тя, а не аз?
Казвам се Стефан и това е историята на деня, в който припаднах пред цялата си класна стая, докато учителят ми, господин Димитров, пренебрегна молбите ми за помощ. Баща ми, Иван, трябваше да се изправи срещу истината, която училището предпочиташе да скрие. Това е разказ за болката, несправедливостта и тишината, която руши доверието между деца, родители и училище.
От малка се опитвах да угодя на всички, но след като се омъжих, животът ми поднесе нови изпитания. Свекърва ми открито фаворизира зълва ми, а за мен и съпруга ми остават само трохи – това бавно ме разяжда отвътре. Сега се питам: как да запазя достойнството и мира в семейството, когато справедливостта е само дума?
Бях шокирана и наранена, когато свекърва ми остави апартамента си на братът на съпруга ми, а ние не получихме нищо. Чувствам се предадена и унизена, защото години наред се грижих за нея и семейството й. Сега се чудя – има ли справедливост в този свят или всичко е въпрос на предпочитания и стари обиди?
Живея в сянката на брат си, докато той се бори с живота в собствения ни апартамент, а аз нямам право дори да променя нещо в стаята си. Майка ми винаги взима негова страна, а аз се чувствам като гост в собствения си дом. В тази история разказвам за болката, несправедливостта и избора между семейството и себе си.
