Моята история започва в малко българско градче, където като самотна майка се сблъсках с клюки, семейни очаквания и неодобрението на съседите. Преживях самота, унижения и борба за уважение, докато не осъзнах, че единствено на себе си дължа обяснения. Днес съм горда, че сама отглеждам сина си, макар белезите от миналото понякога да болят.
Още от малка усещах, че не се вписвам в представите за красота, които всички около мен следваха. Когато най-накрая събрах смелост да се изправя срещу тези нереалистични стандарти, се сблъсках с неочаквана съпротива – не само от обществото, но и от най-близките ми хора. Историята ми е за болката, силата и надеждата да бъдеш себе си в свят, който те иска друг.
На 54 години, след развод и години на самота, аз – Стефан – се изправям пред натиска на обществото и близките да се оженя отново. В този разказ споделям болезнените си спомени, вътрешните си борби и защо избрах да остана сам, въпреки че всички около мен настояват за обратното. Това е история за любовта, страха от повторение на грешките и свободата да бъдеш себе си.
Казвам се Мария и още от първия миг, в който прегърнах дъщеря си, знаех, че ще се боря за нея. Когато обявих името ѝ – Лъчезара – в социалните мрежи, не очаквах бурята от подигравки и злобни коментари. Тази история е за болката, силата и избора да остана вярна на себе си и детето си.
Открих, че съм бременна на 44 години, сама и объркана. Семейството ми не ме подкрепя, а обществото ме гледа с недоумение. Търся съвет и разбиране, докато се боря със страховете и надеждите си.
