Още с първата вечер в къщата на свекър ми в село край Пловдив разбрах, че това няма да е просто временно убежище. Между постоянните унижения, крясъци и безсънни нощи, започнах да губя себе си, но и да откривам сили, за които не подозирах. Това е моята история за оцеляване, майчинство и борба за достойнство.
Казвам се Снежана, на 59 години съм и живея в Пловдив. Преди двадесет години оставих дванадесетгодишната си дъщеря Мария и заминах да работя в Италия, вярвайки, че това е единственият ни шанс да оцелеем. Днес Мария не може да ме погледне в очите, а аз се питам дали наистина имах избор.
Открих, че съпругът ми ме предава точно когато се борех с диагнозата рак. Болката от предателството се преплете със страха от смъртта, но намерих в себе си сила, за която не подозирах. Моята история е за оцеляване, прошка и преоткриване на себе си.
