В рамките на една година станах майка на три деца, макар че не са тризнаци. Изправих се пред осъждане, самота и собствените си страхове, но намерих сили в себе си и в любовта към децата ми. Това е моята история за оцеляване, прошка и надежда в общество, което често не прощава.
В разгара на семейно тържество моят избор на дрехи се превръща в ябълката на раздора. Неочакваните реакции на мъжете в семейството ме изправят пред болезнена конфронтация със себе си и с тях. Тази вечер ме кара да преосмисля какво означава да бъдеш приет и кой всъщност съм аз.
Животът ми се преобърна, когато синът ми заболя тежко и всички, на които разчитах, се отдръпнаха. Останах сама срещу страховете, осъждането и безразличието на близките си. В тази история споделям болката, борбата и въпросите, които не ми дават мира.
