Казвам се Мария и никога не съм си представяла, че ще стана майка на шест деца. Животът ми се преобърна, когато трябваше да реша дали да приема в дома си двете деца на починалата ми съседка. Тази история е за болката, страха и любовта, които ме научиха какво значи да бъдеш истински човек.
Всичко започна с едно телефонно обаждане, което преобърна живота ми. Поканих биологичните родители на дъщеря ми, които живееха на улицата, да се нанесат при нас. Не подозирах, че тази добрина ще разклати основите на семейството ми и ще ме изправи пред най-трудните решения в живота ми.
Винаги съм усещала, че нещо не е наред в моето семейство, но едно забравено писмо преобърна целия ми свят. Започнах болезнено търсене на истината за произхода си, което доведе до тежки конфликти с родителите ми и разкрития, които никога не съм очаквала. Сега се чудя дали семейството е кръв или нещо много по-дълбоко.
Всичко се промени в мига, в който отворих писмото, което преобърна живота ми. Аз съм Мария Георгиева и с мъжа ми Иван осиновихме малката Елица от дома в Пловдив. Това е нашата история за любовта, загубата, надеждата и за това как едно неочаквано писмо разтърси спокойствието на нашия семеен живот.
Казвам се Надежда и още от шестгодишна възраст животът ми се превърна в безкрайно чакане. След като майка ми изчезна, попаднах в приемно семейство, където всеки ден се надявах да чуя познатия ѝ глас. Но съдбата ми поднесе неочакван подарък – ново семейство, което ме научи какво е истинска обич.
Казвам се Мария и тази история е за борбата ми да стана майка чрез осиновяване в България. След години на чакане, разочарования и битки с институциите, най-накрая срещнах двете си дъщери. Но цената на това щастие беше по-висока, отколкото някога съм си представяла.
Преди четиридесет години намерих бебе на прага си в Пловдив. Въпреки страха и несигурността, го приех като свое дете и заедно преминахме през изпитанията на живота. Днес, когато синът ми е успял човек, се връщам към онзи съдбовен ден и се питам какво означава да бъдеш истински родител.
Животът ми се преобърна, когато брат ми Георги ми каза, че не съм способна да се грижа за бебето си и че трябва да го дам за осиновяване. Преживях тежко раждане, семейството ми се разпадна от страх и недоверие, а аз трябваше да намеря сили да се боря за майчинството си. Сега се питам – кой има право да решава кое е най-доброто за едно дете и една майка?
В този разказ споделям как животът ми се преобърна, когато синът ми Димитър се ожени за жена с дете от предишна връзка. Изправена пред собствените си предразсъдъци и болката от отчуждението, се опитвам да намеря път към приемането и любовта. Историята разкрива вътрешната ми борба между майчината обич и страха да не изгубя връзката със сина си.
Винаги съм се чувствала чужда в собствения си дом, различна от сестра ми и неразбрана от родителите си. След години на съмнения и болка, майка ми най-накрая ми разкри истината за нашето семейство. Тази истина преобърна целия ми свят и ме накара да се запитам какво всъщност означава да принадлежиш.
В един миг животът ми се преобърна, когато съседът ми почина и остави двете си деца сами. Въпреки че вече имах четири свои, не можах да ги оставя на съдбата. Тази история разказва за борбата, болката и надеждата, които изпълниха дома ми, когато реших да стана майка на шест деца.
