В този разказ споделям как пенсията ми не стига за нищо, но гордостта и любовта към сина ми ме карат да крия истината за бедността си. Всеки ден се боря между срама и желанието да му осигуря по-добър живот, докато се надявам, че някой ден няма да се налага да избирам между истината и достойнството си. Това е история за жертви, семейни тайни и надежда.