Винаги съм вярвал, че подкрепата между братя е свещен дълг. Прекарах години, помагайки на брат си Петър, докато той се бореше с живота, но един уикенд разбрах, че той никога не е виждал това като помощ. Историята ми е за разочарованието, болката и търсенето на смисъл в семейните връзки.
Винаги съм вярвала, че подкрепата между братя и сестри е най-важното нещо, но един уикенд преобърна всичко, в което съм вярвала. След години жертви и помощ към брат ми, разбрах, че той никога не е виждал това като подкрепа, а като задължение. Сега се питам – къде сбърках и има ли смисъл да се жертваме за близките си, ако те не го оценяват?
Аз съм баба Мария от Пловдив и днес ще ви разкажа за най-голямата си гордост – моята внучка Елица. През сълзи и смях, през битки с болести и семейни неразбирателства, аз станах свидетел на нейните успехи, които осмислиха живота ми. Това е история за силата на подкрепата, за болката от самотата и за радостта, когато видиш как детето, което си люлял на ръце, покорява света.
