Години наред помагах на брат си, докато не разбрах, че той никога не го е възприемал като подкрепа: Един уикенд на сурови истини
Винаги съм вярвала, че подкрепата между братя и сестри е най-важното нещо, но един уикенд преобърна всичко, в което съм вярвала. След години жертви и помощ към брат ми, разбрах, че той никога не е виждал това като подкрепа, а като задължение. Сега се питам – къде сбърках и има ли смисъл да се жертваме за близките си, ако те не го оценяват?
