В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитах, когато дъщеря ми отказа да гледам внука си, защото смята, че съм с остарели разбирания. Преживях разрив в семейството, съмнения в себе си и сблъсък между поколенията. Надявам се моят разказ да провокира размисъл за това какво означава да си нужен и как се променят семейните роли в България днес.
Винаги съм приемала, че дъщеря ми Мария няма да има деца – така беше решила и го повтаряше години наред. Но животът ни поднесе неочакван обрат, когато тя се появи на прага ми, отчаяна и с бебе на ръце. Сега трябва да намеря сили да ѝ помогна, въпреки че съм разкъсвана между любовта към детето си и страха, че няма да се справя.
След смъртта на съпруга ми, намерих утеха в семейството и градината си. Това лято поканих внука си Самуил да прекара ваканцията при мен, с надеждата, че времето сред цветята и зеленчуците ще ни сближи. Вместо това между нас избухнаха конфликти, разкриха се тайни и се разгоря болезнена борба за разбиране между поколенията.
