Винаги съм усещала, че дядо ми Георги крие нещо дълбоко в себе си, но никога не съм си представяла колко голяма е тази тайна. След смъртта му открих стар сандък в мазето, пълен с писма, снимки и документи, които разкриха непозната страна от неговия живот. Сега се чудя дали някога наистина познаваме хората, които обичаме, и какво остава неизказано между нас.
В тази история разказвам за напрежението между мен и съпруга ми Иван относно градината ни в село Копривщица. Докато той мечтае за подредена морава и спокойствие, аз се боря да запазя традицията на зеленчуковата градина, която ми напомня за майка ми и детството ми. Сблъсъкът между миналото и настоящето ни кара да преосмислим какво означава домът и какво наистина ни прави щастливи.
В този разказ споделям болката и вината, които изпитвам, когато виждам как децата ми се отегчават при майка ми. Опитвам се да намеря начин да съживя връзката между поколенията, докато се боря със собствените си страхове и спомени. Историята разкрива скритите напрежения в семейството и търсенето на път към разбирателство.
