В тази история разказвам за болката, която изпитвам като майка, когато дъщеря ми Мария спря да ми говори. Всяка вечер се връщам към спомените ни, търся вината в себе си и се чудя какво можех да направя различно. Надеждата за помирение ме държи жива, но тишината между нас става все по-непоносима.
В тази история разказвам за напрежението между мен и свекърва ми, което избухна след едно решение, което взехме със съпруга ми. Преживяхме месеци на мълчание, обвинения и сълзи, докато се опитвах да намеря път към разбирателство. Вътрешната ми борба между дълга към семейството и правото на лично щастие ме накара да се замисля кое е по-важно – спокойствието или истината.
Всичко започна с напрежение и страх, когато поканих майка си Мария да види новородения ни син, без да се посъветвам с жена си Елена. Винаги съм бил между чука и наковалнята – между силната воля на майка ми и ранимостта на Елена. Но този път, вместо очаквания взрив, станах свидетел на чудо, което промени семейството ни завинаги.
