Още с първия си дъх бях изоставен – майка ми ме остави в родилното отделение на болницата в Пловдив. Прекарах детството си, местейки се от едно приемно семейство в друго, всеки път с надежда, че този път ще остана, че този път ще ме обикнат истински. Но едва когато срещнах семейство Георгиеви, разбрах какво значи дом и безусловна любов.