От първия ден, в който чух майка ми да нарича децата ми „чужди“, светът ми се преобърна. Винаги съм вярвала, че семейството ми ще ме подкрепя, но едно изречение разруши всичко. Разказвам за болката, разочарованието и борбата за достойнството на децата си в едно българско семейство.
Върнах се в България след 13 години работа в чужбина, за да открия, че усилията ми да осигуря по-добър живот за децата си са се превърнали в източник на раздор между тях. Вместо благодарност и сплотеност, наследството ми стана причина за ожесточени спорове и болка. Сега се питам дали всичко това си е струвало.
В четвъртък родителите ми събраха мен и сестра ми, за да обсъдим бъдещето на апартамента на баба. Не подозирах, че ще се окажат на страната на сестра ми и ще ме изключат от решението. Тази вечер промени всичко между нас и ме накара да се замисля за истинската стойност на семейството.
Аз съм Вероника и решението ми да оставя апартамента си на по-голямата внучка разтърси цялото ни семейство. Дъщеря ми Мария ме обвини, че разделям децата ѝ, а по-малката внучка се чувства изоставена. Сега се питам дали любовта и справедливостта винаги вървят ръка за ръка.
