В един дъждовен следобед, докато гледах през прозореца на старата ни къща в Пловдив, чух думите, които промениха всичко: „Продай си къщата, за да купим нова.“ Това не беше молба, а ултиматум от страна на зет ми, Петър, който от години живееше под нашия покрив, но никога не го почувства като свой дом. Сърцето ми се сви, защото знаех, че не става дума само за тухли и керемиди, а за цял един живот, спомени и семейни корени.