Обичам сина си, но не понасям дъщеря си: Бумерангът на живота в българско семейство

Обичам сина си, но не понасям дъщеря си: Бумерангът на живота в българско семейство

Още от първия момент, в който се родиха децата ми, животът ми се раздели на две – едната половина беше изпълнена с гордост и обич към сина ми, а другата – с непреодолима студенина към дъщеря ми. В тази изповед разказвам за болката, вината и последствията от собствените ми избори, които се върнаха при мен като бумеранг. Дали някога ще мога да поправя стореното и да намеря прошка – от децата си и от самата себе си?

В сянката на брат си: Изповедта на една българска баба

В сянката на брат си: Изповедта на една българска баба

Казвам се Мария и от години наблюдавам как дъщеря ми Емилия пренебрегва своята дъщеря Зорница заради по-малкия си син Даниел. Опитах се да помогна, но се сблъсках с безразличие и гордост. Сега съм изправена пред най-тежкия избор – дали да взема внучката си при мен, за да ѝ дам шанс за щастливо детство.

Дъщеря ни мисли, че не сме ѝ помогнали достатъчно за сватбата – забрави, че платихме всичко

Дъщеря ни мисли, че не сме ѝ помогнали достатъчно за сватбата – забрави, че платихме всичко

Крещящият глас на дъщеря ми Виктория още кънти в ушите ми – обвинява ме, че не сме ѝ дали достатъчно пари за сватбата, въпреки че ние с мъжа ми платихме всяка една сметка. Сега се чудя къде сбъркахме като родители и защо благодарността се е превърнала в рядкост. Историята ми е за болката от неразбирането между поколенията и за тежестта на родителската любов.

Сълзите на една баба: Когато любовта разделя, а не обединява

Сълзите на една баба: Когато любовта разделя, а не обединява

Аз съм баба Мария и цял живот съм вярвала, че семейството е най-голямата ни сила. Но когато дъщеря ми започна да проявява открито предпочитание към по-големия си син, нашият дом се изпълни с болка, завист и тишина, която крещи. Сега, на прага на старостта, се питам – можех ли да направя нещо различно, за да не се разпадне всичко?

Дадох на дъщеря си дом, а сега зет ми иска да го продаде

Дадох на дъщеря си дом, а сега зет ми иска да го продаде

Когато дъщеря ми беше на пет, започнах да пестя за нейния бъдещ дом. След години труд и лишения, успях да ѝ осигуря уютно жилище, което ремонтирах и обзаведох сама. Сега, когато зет ми настоява да го продадат, се чувствам предадена и разкъсана между любовта към детето си и страха да не изгубя всичко, за което съм се борила.