Аз съм Елена, майка и баба, която се сблъсква с болката да вижда как внучката ѝ расте без достатъчно внимание от собствената си майка. В тази история разказвам за вътрешната си борба, опитите да помогна, без да нараня, и за страха да не изгубя връзката със сина си. Това е изповед за любовта, тревогата и трудния избор между мълчанието и откровеността.
Майка ми, която току-що се пенсионира, реши да последва сърцето си и да започне нов живот с новия си любим, вместо да ми помага с децата. Чувствам се изоставена и предадена, докато се боря да съчетая работата и майчинството без нейната подкрепа. Историята ми е за болката, гнева и опитите да разбера избора ѝ.
Казвам се Ивана и съм разкъсана между грижата за малката си дъщеря и безсилието пред старостта на втория ми баща, Георги, който живее сам в рушаща се къща на село. Когато му предложих дом за възрастни, неговият срив ме преследва, а вината и отговорността не ми дават покой. Това е история за любовта, жертвата и въпросите, на които дори аз не намирам отговор.
Казвам се Грета и съм на 29 години. След раждането на сина ми, животът ми се преобърна, когато разбрах, че партньорът ми не е готов да бъде баща и предпочете да остави грижите за детето на своята майка. Чувствам се предадена и сама, но се боря да намеря сили и смисъл в новата си роля.
