Когато синът ми беше малък, обещах да му осигуря дом. Работих неуморно, за да сбъдна тази мечта, но сега снахата ми настоява да продадат къщата. Чувствам се предадена и разкъсана между любовта към детето си и страха, че губя всичко, за което съм се борила.
В тази история разказвам за живота си като самотна майка, която е посветила всичко на децата си, а накрая остава сама. След години на жертви и безсънни нощи, когато имам нужда от подкрепа, децата ми се карат кой да поеме отговорността за мен. Болката от тяхната безразличност ме кара да се замисля дали всичко, което съм дала, е било напразно.
В тази история разказвам за болката да се чувстваш излишен в живота на собствените си деца, след като си жертвал всичко за тях. След години тежък труд в чужбина и купени апартаменти за синовете ми, се оказах нежелана гостенка в домовете им. Търся съвет и разбиране от хора, които са минали по този път.
Преди години започнах да спестявам всяка стотинка, за да купя дом за сина си. Сега, когато най-накрая той има всичко, което съм мечтала за него, снаха ми настоява да продадат къщата. Чувствам се предадена и изгубена между любовта към детето си и болката от това, че трудът ми се обезценява.
С трясък на вратата и една куфар в ръка, останах на стълбището, изхвърлена от дъщеря си. Историята ми е за предателството, което може да дойде от най-близките, и за болката да осъзнаеш, че любовта не винаги се връща. Питам се – къде сбърках и има ли прошка за подобна рана?
