Аз съм Даниела, а това е историята как с моя съпруг Петър се борихме за първия си дом без помощ от родителите ми. През сълзи, спорове и безсънни нощи открихме силата на нашата връзка и истинската стойност на независимостта. Днес се питам – струваше ли си всичко това и какво бихме направили различно, ако можехме да върнем времето назад?
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам, когато най-близките ми хора – моите родители – отказват да ми помогнат с детето ми, въпреки че живеят съвсем наблизо. Чувствам се предадена, самотна и разкъсана между любовта към семейството и нуждата от подкрепа. Надявам се моят разказ да провокира размисъл за това какво означава да бъдеш родител и дете в съвременна България.
В тази история разказвам за най-тежката седмица в живота ми, когато съпругът ми изчезна от дома ни, а майка ми настояваше, че той просто е пречупен. Останах сама с дъщеря ни, без подкрепа, без обич, и се борих със собствените си страхове и безсъние. Това е разказ за болката, самотата и надеждата, че някой ден ще намеря сили да простя или да продължа напред.
