В този разказ споделям болката и борбата си като самотна майка в София, след като съпругът ми ни напусна веднага след раждането на дъщеря ни. Преживях години на самота, вина и постоянна борба, докато се опитвах да дам на Наталия всичко, от което има нужда. Но когато тя порасна и започна да ме обвинява за отсъствието на баща си, разбрах, че най-трудната битка тепърва предстои.
В малкото градче Копривщица, между грижите за работата и сина ми, се изгубих в рутината и забравих да слушам истинските му нужди. Една неочаквана случка ме накара да преосмисля всичко, което знаех за родителството. Това е моята история за болката, вината и надеждата да дам на детето си не просто отговори, а възможности.
В тази история разказвам за живота си като самотна майка в България, за борбата да отгледам децата си и за трудното решение да не оставя наследство на сина си. През годините се сблъсках с предателства, разочарования и надежди, които ме научиха да поставям граници и да мисля за бъдещето по различен начин. Сега, когато децата ми са пораснали, се изправям пред най-тежкия избор в живота си.
Животът ми се преобърна, когато семейството ми настоя да се омъжа за Иван. Натискът да имам дете беше огромен, но истината, която криех, разруши всичко. Останах сама с малкия си син и въпросите без отговор.
В един дъждовен следобед в Пловдив, докато се карах с майка ми заради сина си, осъзнах, че цял живот съм бягала от истинските въпроси на родителството. Като самотна майка, често съм се губила между работата си като градинар и нуждите на любопитния ми син, Виктор. Тази история разказва за момента, в който разбрах, че не отговорите, а възможностите са най-големият подарък, който мога да му дам.
Една вечер, докато децата спят, съпругът ми Стефан ми каза, че иска друго – нов живот, без мен. Останах сама с две деца, ипотека и въпроси без отговор. Сега се уча да живея отново, да намирам смисъл в малките неща и да вярвам, че не съм сама в болката си.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна, когато съпругът ми Петър неочаквано ме изостави с дъщеря ни в стара, запусната къща. В тази история разказвам за болката, объркването и борбата да намеря сили да продължа напред. Търся съвет и подкрепа от хора, които са минали по подобен път.
Синът ми, Иван, ми каза, че не съм поканена на сватбата му. Това ме разкъса отвътре и ме накара да се замисля за всичко, което съм жертвала за него. Сега се питам – къде сбърках и има ли надежда за прошка?
