В 2 през нощта на вратата ми се появи непознато босо момиченце, премръзнало и с умиращо коте в ръце. Опитах се да помогна, но думите ѝ за „тате“ ме удариха като шамар и ме върнаха към една стара услуга, която мислех за дребна. Докато търсех начин да спася животинчето, започнах да разплитам и нещо много по-страшно в съседната къща. Между страха да не се намеся и срама да си затворя очите, трябваше да избера какъв човек съм. Накрая останах с котето, с детето и с въпрос, който още ме буди нощем.