Седя сама в празната кухня и се питам как стигнах дотук. Една прибързана, подхранена от страх и чужди думи, завещателна воля разби връзките ми със сина и снаха ми. Сега, когато осъзнах колко съм сгрешила, се чудя дали прошката е възможна.
В тази история разказвам за първите години след преместването ни в новия апартамент, за сблъсъка с децата от квартала и за думите на баща ми, които тогава пренебрегнах, но по-късно осъзнах колко са били важни. Семейните ни отношения се обтегнаха, а аз се борех с желанието да се впиша и с гордостта си. Днес, вече пораснала, разбирам тежестта на бащините съвети и се питам дали не е твърде късно да поправя грешките си.
Казвам се Димитър и днес ще ви разкажа за най-голямата си грешка – как предадох жената, която ме обичаше истински. Ще ви върна в онези години, когато любовта ни беше всичко, а после ще ви покажа как алчността и илюзиите ме накараха да изгубя всичко. Сега живея с болката и се питам – заслужавам ли прошка?
