Казвам се Ивана и живея в София. Тази история разказва за приятелството ми със съседката Мария, което започна с общото ни майчинство, но се превърна в източник на стрес и усещане за използване. През ежедневни конфликти, неизказани думи и борба за лични граници, се изправям пред въпроса: къде свършва помощта и започва използването?
Аз съм Георги, самотен баща на четири деца, който се изправи пред съдебна битка, след като оставих най-големия си син да гледа по-малките. Историята ми е за болката, страха и безсилието, когато държавата решава, че си лош родител, въпреки че правиш всичко по силите си. Сега се питам: кой има право да съди любовта и жертвите на един родител?
Аз съм Мария и вече три години издържам семейството си сама. Моят съпруг Петър не може да намери работа, а аз се боря с гнева, умората и загубата на уважение към него. Тази история е за болката, срама и надеждата, че някъде има изход.
В един миг светът ми се срина, когато разбрах, че съпругът ми ме е предал. Въпреки болката и предателството, любовта ми към него не изчезна. Сега се боря със себе си – да простя ли, или да продължа напред сама?
