Още от първия ден на брака си поверих всичко на съпруга си – парите, доверието, мечтите си. С времето обаче осъзнах, че съм изгубила не само финансова независимост, но и себе си. Това е моята борба със страха, съмнението и копнежа за свобода.
Бях съседка в панелен блок в Люлин, където от апартамент 7 всяка вечер се чуваше детски плач. Страхът и съмненията ни държаха настрана, докато не стана твърде късно. Сега се питам – можех ли да променя нещо, ако бях по-смела?
Животът ми се разпадна в една нощ, когато баща ми се прибра пиян и удари майка ми толкова силно, че тя попадна в болница. Тогава си обещах, че никога няма да бъда жертва, макар съдбата да ми поднасяше нови изпитания. Днес, след години борба, се питам – възможно ли е истински да простиш на тези, които са те съсипали?
