Върнах се от родилното с нашата дъщеря, очаквайки щастие, а вместо това ме посрещнаха хаос, умора и разочарование. През сълзи и гняв разбрах колко крехка, но и силна мога да бъда. Тази нощ промени всичко в мен и в нашето семейство.
В този разказ споделям как реших да поема грижата за нашето бебе, за да помогна на съпругата си Десислава, която се бореше с тежка следродилна депресия. Вместо очакваното сближаване, нашето семейство се изправи пред неочаквани изпитания и аз се сблъсках с дълбоки свои страхове и несигурности. Историята е за трудния път към разбирането, емпатията и смелостта да признаеш, че понякога добрите намерения не са достатъчни.
В първите дни след раждането на дъщеря ми се оказах сама вкъщи, докато съпругът ми беше на работа, а баба ми – единствената ми надежда за помощ – не разбираше от какво наистина имам нужда. Вместо подкрепа, получих критика и усещане за провал, което ме накара да се замисля за ролята на семейството в трудните моменти. Тази история е за болката от самотата, сблъсъка между поколенията и търсенето на разбиране.
