Седнах в чакалнята на кардиолога, когато до мен се настани непознат. Вместо обичайното „Добър ден“, той се наведе и ме попита дали някога съм била на лагер в Рила, като спомена малкия белег над дясната ми вежда. В този момент миналото ме връхлетя с такава сила, че сякаш отново бях онова момиче, което се опитва да избяга от спомените си.