В тази история разказвам за живота си като баба, която отглежда внука си след като дъщеря ми замина за чужбина. Сблъсквам се с болката от самотата, трудностите на старостта и горчивата истина за отношенията в семейството. В един момент думите на внука ми разтърсват целия ми свят и ме карат да се замисля за истинската стойност на любовта и подкрепата.
Синът ми настоява да продам апартамента си и да заживея с него и семейството му. Вътрешно се боря между желанието да помогна и страха, че ще изгубя всичко, което съм градяла цял живот. Тази история разкрива болката, съмненията и надеждите на една българска майка, изправена пред труден избор.
В един дъждовен следобед, когато децата ми предложиха да продадем семейната къща и да ме преместят в дом за възрастни, светът ми се преобърна. През сълзи и спорове открихме неподозирани истини за себе си и за това какво значи да бъдеш семейство. Сега се питам: кое е по-важно – сигурността или спомените, които ни държат заедно?
