Казвам се Мария Георгиева и тази история е за мен, за сина ми Калоян и за борбата ни с предразсъдъците и бедността. Всичко започна в един дъждовен ден, когато разбрах, че Калоян няма да получи стипендията, която заслужаваше. Това ме принуди да се изправя срещу системата, срещу собствените си страхове и срещу едно общество, което често забравя най-уязвимите.