Това е моята изповед за загубата на сина ми, тригодишния Калоян, който изчезна за миг и бе намерен в близкото езеро. Преживях болка, вина и мълчанието на семейството, докато търсех смисъл в трагедията, която ни промени завинаги. Борбата ми не беше само с мъката, а и с хората около нас, които не знаеха как да ни подадат ръка.
Това е моята история за живота под един покрив с дъщеря ми и нейния съпруг, който ме изпълваше със страх. През години на напрежение, мълчание и неизказани думи, намерих сили в себе си и във вярата. Днес споделям тази история, за да дам надежда на всички, които се чувстват безсилни пред семейните проблеми.
Казвам се Александър и съм на шест. Тази история е за деня, в който трябваше да се сбогувам с малката си сестричка Елица. Това е разказ за болката, вината и надеждата, които се преплитат в едно българско семейство, когато животът се преобърне за миг.
