Казвам се Ева и съм изправена пред най-тежкото решение в живота си – дали да приема обратно у дома дъщеря си и внучката, но да откажа на съпруга ѝ. Вътрешната ми борба между майчината обич и желанието да защитя дома си ме разкъсва. Историята ми е за болката, страховете и надеждата, че някой ще ме разбере.
Още от първия ден на сватбата на дъщеря ми, напрежението между нашето семейство и родителите на зет ми започна да се усеща като буря преди дъжд. Малките недоразумения прераснаха в открити конфликти, които разкъсаха връзките ни и ме накараха да се питам къде сбъркахме. Това е моята история за болката, гордостта и надеждата, че някога ще намерим път един към друг.
Живея в малък апартамент в София с мъжа си и малкия ни син, а от няколко месеца и майка ми е при нас. Вместо помощ, присъствието ѝ донесе напрежение, караници и усещане, че губя себе си. Търся изход, но не знам дали ще намеря сили да поставя граници между любовта към майка ми и семейството, което градя.