Аз съм Даниела, майка на тийнейджър и учителка по литература в малък град. Историята ми започва с един инцидент в училището, който разтърси не само мен, но и цялата ни общност. Това е разказ за границите между децата и възрастните, за болката от неразбирането и за трудния път към прошката.
Аз съм Мария, майка на 17-годишната Елица. Винаги сме били близки, но напоследък усещам стена между нас, откакто тя започна да крие нещо – своя приятел. В опита си да я защитя, направих грешки, които ни отдалечиха още повече, и сега се питам дали страховете ми не разрушиха най-ценното – доверието помежду ни.
Една сутрин осъзнах, че в собствената ми кухня чужди деца познават съдържанието на хладилника ми по-добре от мен. Дъщеря ми Жужи и нейните приятели се превърнаха в постоянни гости, а аз все повече се чувствах като обслужващ персонал. Това е историята за борбата ми да си върна дома, без да изгубя доверието на дъщеря си.
Аз съм Мария и живея в Пловдив с дъщеря си Ива. Майка ми, баба Катя, непрекъснато купува дрехи на Ива, които тя мрази, и това разкъсва връзката ни. Историята ми е за сблъсъка между поколенията, болката от неразбирането и опита да запазя семейството си цяло.
Пиша това, докато сълзите ми се стичат по лицето след поредния ни скандал с дъщеря ми. Не мога повече да понеса усещането, че я губя, че някой друг управлява живота ѝ. Съпругът ми и аз се опитваме да разберем, но сърцето ми се къса всеки път, когато не я разпознавам.