Казвам се Весела и това е историята на едно лято, когато разбрах колко малко познавам дъщеря си. Преживях болката от отчуждението, страха и вината, докато се опитвах да я върна при себе си. Това е разказ за любовта, доверието и границите, които понякога сами поставяме между нас и най-близките ни.
Казвам се Лилия и цял живот съм чувала, че изглеждам „прекалено момчешки“ за момиче. Израснах в Пловдив, където често ме бъркаха с момче, а дори майка ми не беше сигурна понякога. Тази история разказва как един обикновен ученически излет и една снимка отвориха стари рани и ме накараха да се запитам коя съм всъщност.
На прага на шестнадесетия си рожден ден се боря с болката от загубата на майка ми и студената дистанция между мен и баща ми, Иван. Полусестра ми Мария винаги изглежда предпочитана, докато моите мечти и чувства остават незабелязани. В тази задушаваща атмосфера се опитвам да намеря своя глас, въпреки болката и неразбирането.
В една бурна вечер събрах смелост и почуках на вратата на богатия ни съсед, за да помоля за помощ за болния ми брат. Не подозирах, че тази среща ще разкрие не само тайни, но и ще промени живота ни завинаги. Сега се питам – колко струва човечността и дали понякога тя се крие там, където най-малко очакваме?
