Казвам се Марияна и тридесет и пет години живях като Мартин, криейки истинската си същност, за да отгледам дъщеря си Лилия в панелен квартал в София. Историята ми е за саможертва, страх и безусловна любов, където всеки ден беше битка между това, което съм, и това, което трябваше да изглеждам, за да оцелеем. Сега, на прага на старостта, се питам дали цената на всичко това не беше твърде висока.