Казвам се Мартин и това е историята за деня, в който припаднах пред целия клас, а учителят ми, господин Петров, пренебрегна молбите ми за помощ. Баща ми, Димитър, се изправи срещу истината, която училището отказваше да признае. Това е разказ за болката, несправедливостта и тишината, която руши доверието между децата, родителите и училището.
Казвам се Стефан и това е историята на деня, в който припаднах пред цялата си класна стая, докато учителят ми, господин Димитров, пренебрегна молбите ми за помощ. Баща ми, Иван, трябваше да се изправи срещу истината, която училището предпочиташе да скрие. Това е разказ за болката, несправедливостта и тишината, която руши доверието между деца, родители и училище.
Първият ми ден в новото училище започна с напрежение и страх, но съдбата ме срещна с Даниела – момиче, което плачеше сама на двора. Въпреки че и аз се чувствах изгубен, реших да ѝ подам ръка, без да подозирам, че този жест ще разтърси не само нашите животи, но и цялото училище. Това е моята история за приятелството, предразсъдъците и силата на човешката доброта.
