Драма
Дъщеря ми иска да ме изпрати в гарсониера, а моят апартамент да отдаде под наем: Наистина ли съм излишна в собствения си дом?

Дъщеря ми иска да ме изпрати в гарсониера, а моят апартамент да отдаде под наем: Наистина ли съм излишна в собствения си дом?

Винаги съм била силна и независима жена, но след смъртта на съпруга ми останах сама в нашия тристаен апартамент в Младост. Когато дъщеря ми предложи да се преместя в малка гарсониера, за да отдаде моя апартамент под наем, се почувствах като чужда в собствения си дом. Това е моята история за борбата за достойнство, семейните конфликти и къде минава границата между помощ и егоизъм.

Драма
Невидимата граница: Когато семейството се превърне в чуждо място

Невидимата граница: Когато семейството се превърне в чуждо място

Казвам се Мария, на 70 години съм и цял живот съм отдала на дъщеря си Ива и внука си Филип. Но откакто Ива се омъжи за Димитър, нещо се промени – между нас се появи невидима стена, която не мога да разбера и която ме боли. Това е моята история за опита да намеря мястото си в собственото си семейство и за болката от затворените врати.

Драма
Живот под един покрив: Битка за уважение и собствено място

Живот под един покрив: Битка за уважение и собствено място

Казвам се Мария и след смъртта на съпруга ми се преместих при сина си в неговия апартамент в Люлин. Вместо спокойни старини, се озовах във вихъра на домакински задължения, гледане на внучета и постоянни напрежения с снаха ми. Това е моята история за трудния баланс между помощта към семейството и запазването на собственото ми достойнство.

Драма
„Здравей, дъще. Дойдох да живея при теб!“ – История за прошката и границите в българското семейство

„Здравей, дъще. Дойдох да живея при теб!“ – История за прошката и границите в българското семейство

Баща ми се върна след години отсъствие, настоявайки да живее при мен, защото „законът го позволява“. Преживях буря от емоции, спомени и вътрешни конфликти, докато се опитвах да намеря сили да му простя и да защитя собствения си живот. Това е моята история за границите, прошката и трудния избор между дълга и себеуважението.

Драма
Звънят ми всеки ден да питат за здравето ми – но дали ги е грижа наистина?

Звънят ми всеки ден да питат за здравето ми – но дали ги е грижа наистина?

Казвам се Лиляна. След пенсионирането си прекарвам дните си сама, гледайки през прозореца и чакайки децата ми – Николай, Борис и Елена – да се обадят или да дойдат. Чудя се дали наистина ги е грижа за мен, или просто чакат наследството ми.

Драма
Синът ми иска да му дам дома си – но къде остава моето място?

Синът ми иска да му дам дома си – но къде остава моето място?

Синът ми настоява да му прехвърля апартамента, в който съм вложила целия си живот. Изправена съм пред избора между собственото си спокойствие и нуждите на децата си. Тази дилема разкъсва сърцето ми и ме кара да се питам: къде е границата между майчината обич и самоуважението?