В тази история разказвам за живота си като баба, която отглежда внука си след като дъщеря ми замина за чужбина. Сблъсквам се с болката от самотата, трудностите на старостта и горчивата истина за отношенията в семейството. В един момент думите на внука ми разтърсват целия ми свят и ме карат да се замисля за истинската стойност на любовта и подкрепата.
В този разказ споделям как след раждането на първия ми внук изпитах радост, която не бях усещала от години. Желанието ми да бъда близо до него се сблъска с неочаквана съпротива от страна на снахата ми, която настояваше да спазвам нейните строги правила за възпитание. Тази история е за болката, която изпитваш, когато любовта ти към внучето се превръща в повод за конфликт, и за въпросите, които си задаваш, когато семейството ти се разпада пред очите ти.
Казвам се Мария и денят, в който снаха ми ме нарече „лошо влияние“ върху внука ми, преобърна целия ми свят. Докато се боря да разбера дали любовта ми е вредна, напрежението в семейството ни расте, а аз поставям под въпрос самата си същност като баба. През болезнени разговори, спомени и сълзи, се питам: възможно ли е да обичаш твърде много?
