Казвам се Мария и това е моята история за загуба, неизказани думи и една тайна, която никога не стигна до майка ми. След смъртта на баща ми семейството ни се разпадна, а аз носех в себе си нов живот, за който никой не знаеше. Остана само въпросът – ако бях казала истината, щеше ли всичко да бъде различно?
След смъртта на брат ми, всичко, което беше негово, остана за жена му, а аз получих само една кутия със стари снимки и усещането, че съм изтрита от собственото си семейство. Израснахме заедно с брат ми – бяхме неразделни, но сега, когато него го няма, се чувствам като призрак в собствения си дом. Това е моята история за болката, семейните конфликти и търсенето на смисъл в един свят, който ми обърна гръб.
В този разказ споделям как дядо ми, когото обожавах, се ожени за съседката ни след смъртта на баба. От този момент сякаш престанахме да съществуваме за него, а семейството ни се разпадна от болка, ревност и неразбирателство. Това е моята борба да върна дядо обратно в живота ни и да събера отново нашето семейство.
Казвам се Ивана и животът ми се преобърна, когато загубих сина си Димо. След години лишения му поставих специален надгробен камък, но един ден той изчезна. Търсенето на истината разкри тайни, които промениха мен и цялото ни село.
През 2016 година се изправих пред най-голямото изпитание в живота си – борбата за оцеляване с болен бъбрек. Когато вече бях изгубила всякаква надежда, в живота ми се появи непознат – Георги, който предложи да ми подари част от себе си. Нашата връзка прерасна отвъд благодарността, но съдбата ни поднесе неочакван обрат и ни лиши от щастлив край.
В един миг животът ми се преобърна – любовта, мечтите, всичко, което градихме с Даниел, се разпиля като пясък между пръстите ми. Сега се боря с болката, вината и страха, докато се опитвам да намеря смисъл в новата реалност. Питам се: как продължаваш напред, когато всичко, което си обичал, вече го няма?
Бях сигурна, че това ще е поредната обикновена събота, докато не открих, че портфейлът ми е изчезнал на касата в супермаркета. От този момент всичко се промени – отношенията ми с близките, усещането за сигурност и самата аз. Сега се питам дали някога ще мога отново да вярвам на хората около себе си.
Загубих съпругата си и с нея – част от себе си. След години самота се осмелих да обичам отново, но една неволна дума разруши всичко, което бях започнал да градя. Сега стоя на прага между миналото и бъдещето, разкъсван между прошката и страха да не изгубя себе си.
Казвам се Димитър. След като загубих съпругата си, опитах да намеря нова надежда и любов, но едно неочаквано изречение разтърси целия ми свят. Сега се питам дали някога ще мога да продължа напред, без да предам миналото си.
Това е разказ за най-тежкия ден в живота ми – денят, в който трябваше да се сбогувам с двегодишната си дъщеря Зорница. В болничната стая, заобиколена от сестри, които тихо пееха приспивна песен, взех решението да даря органите ѝ, за да могат други деца да живеят. Това е не само драма на една майка, но и въпрос за границите на любовта, саможертвата и надеждата.
В този разказ споделям най-болезнения ден в живота си – деня, в който станах баща и загубих съпругата си. Преживях шок, вина и отчаяние, докато се опитвах да намеря сили да отгледам дъщеря си сам. Историята ми е за любовта, загубата и трудния път към прошката към себе си.
В този разказ споделям за загубата на майка ми и на жената, която ми помогна да оцелея в София – леля Мария. Преживях болка, вина и самота, докато се опитвах да намеря себе си в големия град. Историята ми е за прошката, благодарността и трудния път към помирението със себе си.
