Казвам се Мария и вече не знам какво да правя със сина си Петър. На 32 години е, живее с нас, работи от вкъщи и сякаш животът му минава покрай него. Всеки ден се боря между любовта на майка и отчаянието на жена, която иска да види детето си щастливо и самостоятелно.