Казвам се Марин и никога не съм си представял, че ще видя брат си Тодор на онази стара бензиностанция край Пазарджик. Години наред зависимостта му от алкохола и наркотиците разрушаваше нашето семейство, а аз бягах от болката, докато един ден съдбата не ни събра отново. Това, което се случи, преобърна всичко, в което вярвах, и ме накара да се изправя лице в лице с истината, която толкова дълго отричах.
Стоях на прага на родната къща в Пловдив, докато майка ми крещеше, че съм провал за семейството. В този момент разбрах, че животът ми никога няма да бъде същият. Това е историята за борбата ми със зависимостта, разбитото доверие и опита да намеря прошка.
Казвам се Георги и цял живот съм вярвал, че бащинската обич значи да помагаш на децата си безусловно. Но когато синът ми започна да злоупотребява с доверието и подкрепата ми, се изправих пред най-трудния избор в живота си. Това е разказ за вътрешната ми борба между любовта, чувството за вина и нуждата да пусна детето си да порасне.
Казвам се Елица Георгиева и винаги съм вярвала, че помагам на майка си да се възстанови. Един ден обаче разбрах, че жертвите ми са финансирали нейната тайна зависимост. Това е историята за рухването на моя свят и борбата ми да простя на най-близкия си човек.
Винаги съм вярвала, че помагам на майка си да се справи със здравословните си проблеми, докато един ден не открих, че жертвите ми всъщност подхранват нейната зависимост. Тази история разказва за болката от предателството, за борбата да простиш и да намериш сили да продължиш напред. В нея се сблъскват любовта, доверието и суровата реалност на живота.
Казвам се Мария и съм майка от Пловдив. Това е историята за борбата ми да спася сина си Петър от зависимостта, докато се сблъсквах с осъждането на съседите, студеното отхвърляне от собственото ми семейство и безсилието, което едва не ме пречупи. Това е разказ за границите на любовта и болката от неизбежното пускане.
