В този разказ споделям как един обикновен обяд, поискан на вересия от колега, преобърна представите ми за доверие и приятелство. Работя като бригадир в завод в Пловдив и винаги съм вярвал, че колегите са като второ семейство. Но една молба от Стефан ме изправи пред труден избор и ме накара да се замисля за границите на човешкото доверие.
Работя като смянов ръководител в завод в Перник и един обикновен обяд с колегата ми Георги преобърна представите ми за доверие. След като ме измами с плащането на обяда, започнах да се съмнявам във всички около мен и да се питам дали някога ще мога отново да вярвам истински. Това преживяване ме накара да преосмисля не само отношенията си на работа, но и собствената си уязвимост.
Работя като майстор в завод в Пловдив и винаги съм вярвал, че колективът е като второ семейство. Когато колегата ми Георги ме помоли да му платя обяда, не се поколебах – но не подозирах какви последици ще има това. Тази случка ми отвори очите за доверието, добротата и границите между колеги.
