Казвам се Стефан и след години се върнах в родното си село в Северозападна България, където ме очакваха стари рани, семейни конфликти и минало, което никога не съм преодолял. Изправих се срещу баща си, който някога ме изгони от дома, и брат ми, с когото ни разделиха завист и неразбиране. В тази драма за завръщането у дома търсих прошка – не само от другите, но най-вече от себе си.
В този разказ споделям как едно неочаквано студено посрещане в родния дом ме накара да се сблъскам с истината, че вече не принадлежа там, както преди. Семейните конфликти, напрежението между миналото и новия ми живот и болката от разкъсването между две различни реалности изпълват историята ми с драматизъм. В края се питам дали наистина трябва да пусна корените си, за да намеря себе си.
Върнах се в апартамента на сестра ми Мария и съпруга ѝ Димитър, след като животът ми в София се разпадна. Вместо утеха, попаднах в центъра на семейна буря, която заплашва да ги раздели. Сега всички ме обвиняват, а аз се чудя как да постъпя.