Казвам се Мария и вече години наред живея в непрестанен кръговрат на готвене, защото съпругът ми Иван отказва да яде каквото и да било, което не е току-що приготвено. Всяка сутрин ставам по-рано, за да му направя топла закуска, а след работа бързам към дома, за да сготвя вечеря. Чувствам се изтощена, неразбрана и започвам да се питам дали това е животът, който съм си мечтала.
Казвам се Златина и вече години наред живея в безкраен кръговрат от готвене, защото съпругът ми Петър отказва да яде остатъци. Всяка сутрин ставам по-рано, за да приготвя прясна закуска, а след работа бързам към дома, за да сложа топла вечеря на масата. Чувствам се изтощена, неразбрана и все по-често се питам дали това е животът, който исках.
Събудих се в тъмната кухня, докато телефонът звънеше с гласа на майката на Михаил. Това беше последната капка. Събрах багажа си и напуснах, защото разбрах, че не мога да променя един възрастен мъж, който не иска да порасне. Сега се питам – заслужава ли си да жертваме себе си в името на любовта, която ни задушава?
