В този разказ споделям как се почувствах като слугиня в собствения си дом, борейки се между желанието да запазя мира и нуждата да бъда себе си. Преживях вътрешна битка, докато търсех уважение и равноправие в брака си. Това е моята история за самоуважението, силата и трудния път към промяната.
Всичко започна в онази нощ, когато се прибрах вкъщи и заварих Петър отново пред телевизора, докато аз носех тежестта на целия ден върху раменете си. В тази история разказвам за борбата си да се измъкна от връзка, в която бях невидима и недооценена, за сблъсъците с родителите ми и за трудния път към собствената ми стойност. Това е моят вик за помощ, но и моето обещание към себе си – да не се предавам.
Открих, че съпругът ми ме предава точно когато се борех с диагнозата рак. Болката от предателството се преплете със страха от смъртта, но намерих в себе си сила, за която не подозирах. Моята история е за оцеляване, прошка и преоткриване на себе си.
Започвам деня си с гласа на съпруга ми, Петър, който отеква в главата ми като присъда. През годините неговият стремеж към съвършенство и контрол ме изтощиха, но в малките победи и тежките мълчания намерих сили да се боря за себе си. Това е историята ми за болката, страха и надеждата да открия отново гласа си.
