Казвам се Мария и това е моята история за живота ми в семейството на съпруга ми, където години наред мълчах, търпях и се жертвах в името на семейния мир. Изправих се срещу контрола на свекърва ми, безразличието на мъжа ми и собствения си страх да не изгубя себе си. Тази нощ реших, че повече няма да мълча – утре ще кажа всичко.
Казвам се Стефан и цял живот съм бил в сянката на семейните проблеми и дългове. Винаги съм се опитвал да помогна, но в един момент осъзнах, че ако не се погрижа за себе си, ще се изгубя напълно. Това е разказът ми за трудния избор между любовта към близките и нуждата да защитя собственото си щастие.
Казвам се Лилия и цял живот нося на гърба си дълговете на майка ми. Моята история е за вина, жертви и борбата между семейството и личната свобода. Това е разказ за болката да плащаш чужди грешки и за надеждата да намериш себе си.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна, когато свекърва ми, Пенка, се нанесе при нас. Всеки ден се борех между чувството за дълг към семейството и нуждата си от свобода, докато бракът ми с Георги висеше на косъм. Това е история за тиха борба, жертва и въпроси, които много български жени носят в себе си, но рядко изричат на глас.
Казвам се Ивана и всяка година на рождения ден на съпруга ми Дарио домът ни се превръща в сцена за неговото семейство. Тази година реших да прекъсна традицията и да направя нещо за себе си, но последствията ме доведоха до ръба. Сега се питам – колко дълго една жена трябва да жертва себе си заради чуждите очаквания?
Казвам се Ивана и цял живот съм била гръбнакът на нашето семейство. Докато майка ми и сестра ми избираха по-лесния път, аз се борех за нас трите, но сега, когато пред мен се открива възможност за лично щастие, се чудя дали не е време да избера себе си. Това е моята изповед и въпрос към всички вас: къде свършва дългът и започва правото на собствен живот?
Казвам се Мария и на шейсет и пет години приех да се грижа за внуците си, вярвайки, че това е най-естественият израз на любов. С времето обаче осъзнах, че съм изгубила себе си, а семейството ми прие моята жертва за даденост. Това е историята за борбата ми да си върна гласа и достойнството.
Казвам се Мария и вече три години съм омъжена за Георги. Нашата любов някога беше моето убежище, но днес е източник на болка, защото Георги прекъсна всякакъв контакт с моето семейство. Всеки ден се разкъсвам между вярността към мъжа си и обичта към родителите ми, чудейки се къде свършва любовта и започва жертвата.
Винаги аз държах семейството ни заедно, но тази Бъдни вечер, седейки на празничната маса, усещам как ставам невидима за всички. Историята ми е за това как се изгубих в собствения си дом, докато се борех за щастието на другите. Докъде може да стигне човек, когато сърцето му бие тихо и никой не го чува?
Събудих се от звъненето на телефона посред нощ – сестра ми Елена беше приета в болница. Тя винаги беше стожерът на нашето семейство, отгледа сама трите си деца след развода, но когато най-много имаше нужда от тях, те не се появиха. В тази история разказвам за болката, самотата и въпросите, които разкъсаха нашето семейство.
Казвам се Мария и цял живот съм живяла в сянката на баща си – строг, студен и често жесток човек. Когато животът го постави на колене и той имаше нужда от мен, трябваше да избера между дълга към него и собственото си спокойствие. Това е моята изповед за болката, прошката и границите, които всяко дете трябва да постави.
Още от малка се боря с усещането, че трябва да нося целия свят на гърба си. Майка ми и сестра ми винаги разчитаха на мен, а когато срещнах Димитър, за първи път усетих какво е да мислиш и за себе си. Но дали имам право да избера себе си, когато семейството ми се разпада без мен?
