Бях само на девет, когато една нощ, обзет от болка и страх, прекрачих сам прага на спешното отделение. Лекарите не можеха да повярват, че дете като мен е дошло без придружител, а истината зад болката ми разкри нещо много по-дълбоко и тъмно. Това е историята за разпада на моето семейство и за борбата ми да оцелея без любов и грижа.
В един дъждовен следобед научих, че семейството на най-добрия ми приятел Иван е пред разпад. Тази новина ме разтърси до основи и реших, че ще направя всичко възможно да помогна, въпреки че съм само дете. Историята ми е за болката, страха и надеждата, които изпитах в опита си да събера отново едно българско семейство.
Казвам се Мария, на единадесет години съм и вярвах, че първият ми училищен бал ще бъде вълшебен. Вместо това, родителите ми ме унижиха пред всички със своята подигравка към роклята ми и мен самата. Това е разказът за една вечер, която промени всичко, и за пътя към възвръщането на самоувереността ми.