Баба ми и първата среща с приятелката ми: Истината, която не очаквахме

– Не знам, бабо, още не сме готови за такива срещи – казах тихо, докато въртях телефона в ръцете си. Гласът ѝ по линията беше настоятелен, почти нетърпелив: – Петре, три месеца вече сте заедно! Какво криеш от мен? Да не е някоя лека жена? – Бабо! – въздъхнах, но усетих как бузите ми пламват. – Не е такава. Просто… не знам дали ще ти хареса.

Това беше истината. Мария беше различна. Не като момичетата от нашето село, които баба ми познаваше от малки. Тя беше от София, работеше в рекламна агенция, боядисваше косата си в синьо и носеше обеци на носа. Но беше добра, умна и ме караше да се смея. Само че баба ми… тя живееше в свят, където всичко различно беше подозрително.

– Петре, ако не я доведеш тази неделя, ще дойда аз в София! – заплаши тя и затвори.

Седях на ръба на леглото и гледах към прозореца. Вън валеше ситен дъжд, а аз усещах как напрежението се сгъстява във въздуха. Как да кажа на Мария? Как да я заведа в къщата с мирис на туршия и снимки на прадядо ми по стените?

– Петре, ти добре ли си? – Мария се появи на вратата, с чаша чай в ръка.
– Баба настоява да те запозная с нея. Тази неделя.
– О, това е сериозно! – усмихна се тя, но видях как очите ѝ се присвиха леко. – Ще ме хареса ли?
– Не знам – признах честно. – Тя е… трудна понякога.
– Аз също – отвърна Мария и двамата се засмяхме нервно.

Неделята дойде по-бързо, отколкото очаквах. Пътувахме с влака до Пловдив, а после с автобус до малкото село край Родопите. Мария гледаше през прозореца полята и старите къщи, а аз усещах как сърцето ми бие все по-силно.

Когато пристигнахме, баба вече ни чакаше на портата. Беше облечена с най-хубавата си рокля и престилка с бродирани рози.

– Добре дошли! – извика тя и ме прегърна силно. После погледна Мария от глава до пети. Очите ѝ се спряха на синята коса и обецата на носа.
– Това ли е момичето?
– Да, бабо. Това е Мария.

Мария подаде ръка:
– Много ми е приятно да се запознаем!

Баба я изгледа подозрително:
– Ами… хайде вътре.

В кухнята миришеше на баница и печени чушки. Баба сложи масата и започна да разпитва:
– Откъде си ти, Марийке?
– От София съм.
– А родителите ти?
– Майка ми е учителка по литература, баща ми е инженер.
– А защо си боядисала косата си така? Не ти ли харесва естественият цвят?

Мария се усмихна:
– Харесва ми да експериментирам. Това съм си аз.

Баба поклати глава:
– Едно време момичетата не правеха такива неща…

Петър, кажи ѝ! – прошепна тя към мен на ухо. – Да не би да е от онези…

Почувствах как кръвта ми кипва:
– Бабо! Мария е прекрасен човек. Не я съди по външния вид!

Баба млъкна за миг, но после продължи:
– А можеш ли да правиш баница? Или само по дискотеки ходиш?

Мария се засмя:
– Мога да правя баница! Даже ще ви направя утре сутринта.

Вечерта мина напрегнато. Баба постоянно намираше повод да подхвърли някоя забележка: за дрехите на Мария, за това как говори, дори за начина, по който държи вилицата. Аз се опитвах да изгладя нещата, но усещах как Мария става все по-студена.

Когато легнахме в старата стая на тавана, Мария прошепна:
– Петре… не знам дали мога да го издържа това. Чувствам се като натрапник.
– Знам… Съжалявам. Тя просто е такава. Не разбира новото.
– А ти? Ти разбираш ли ме?

Замълчах. В този момент осъзнах колко различни са световете ни.

На сутринта Мария стана рано и направи баница. Баба я опита мълчаливо и кимна:
– Ставаш за снаха… ако махнеш тази боя от главата си.

Мария избухна:
– Защо външният вид е толкова важен за вас? Защо не виждате кой съм отвътре?

Баба стана рязко:
– Защото тук хората гледат първо това! И защото не искам внукът ми да страда!

Аз скочих между тях:
– Стига! Искам само да бъда щастлив! Не ви ли стига това?

В този момент баба се разплака:
– Аз само добро ти мисля, Петре… Само добро…

Мария ме хвана за ръката:
– Хайде да тръгваме.

Пътувахме обратно към София в мълчание. Чувствах се празен и объркан. Обичах Мария, но обичах и баба си. Защо трябваше да избирам?

Сега седя сам в стаята си и се чудя: Може ли любовта да победи предразсъдъците? Или винаги ще бъдем пленници на миналото си?