Когато сестра ти се превърне в твоя най-голям враг: Историята на един разбит дом

– Не можеш да ми го направиш, Мария! – гласът ми трепереше, а ръцете ми стискаха дръжката на вратата така, сякаш от това зависеше животът ми.

Сестра ми стоеше срещу мен, с кръстосани ръце и студен поглед, който никога преди не бях виждала. В този момент в хола на новия ни дом, където още миришеше на боя и надежда, разбрах, че всичко се е променило. „Това не е само твой дом, Ана. И аз имам право!“, каза тя с онзи тон, който винаги ме караше да се чувствам виновна, дори когато не бях сгрешила.

Преди три месеца с Димитър най-накрая сбъднахме мечтата си. След години на лишения, работа по две смени и отказ от всякакви удоволствия, купихме малка къща в покрайнините на Пловдив. Беше стара, но с огромен двор и ябълково дърво, точно както си представях от дете. Първата вечер спахме на матрак на пода, но бяхме щастливи. Димитър ме прегърна и каза: „Това е нашият нов живот, Ана.“

Сестра ми Мария винаги беше по-амбициозната от двете ни. Живееше в София с мъжа си Петър, работеше в банка и често се хвалеше с успехите си. Винаги съм я обичала, въпреки че усещах как между нас има невидима стена. Когато й казах за къщата, тя дойде веднага – уж да помогне с ремонта. Но още първата вечер забелязах как оглежда всяка стая с онзи поглед, който познавах от детството: когато искаше нещо мое.

– Петър каза, че това място има потенциал – започна тя една сутрин, докато боядисвахме кухнята. – Ако го направите хубаво, може да го продадете за двойно повече.
– Не мислим да продаваме – отвърнах аз. – Това е нашият дом.
Тя се усмихна криво: – Ще видим.

След седмица започнаха проблемите. Получих писмо от банката – оказа се, че има проблем с ипотеката. Димитър беше бесен: „Как така? Всичко проверихме!“ Отидохме до банката и там ни казаха, че някой е подал жалба за измама при покупката. Не можех да повярвам. Кой би направил такова нещо?

Вечерта Мария дойде с бутилка вино. Седнахме на верандата, а тя започна да ме разпитва за документите по сделката. „Трябва да си внимателна, Ана. Хората са лоши.“ Тогава не разбрах намека.

Димитър започна да подозира: „Мария има достъп до адвокати чрез Петър. Не ти ли се струва странно?“ Аз го защитих: „Тя е моя сестра! Никога не би ни навредила.“

Но после започнаха слуховете в квартала. Съседката баба Станка ми каза: „Чух, че сестра ти искала да купи къщата преди вас.“ Сърцето ми се сви. Започнах да събирам парчетата от пъзела: Мария беше искала тази къща за себе си, но ние я изпреварихме.

Една вечер я чух да говори по телефона с Петър:
– Ако ги притиснем още малко, ще се откажат сами. Тя е мека.
В този момент нещо в мен се пречупи.

Изправих се пред нея:
– Защо го правиш? Защо искаш да ни вземеш дома?
Тя не отговори веднага. После каза тихо:
– Винаги си имала всичко без усилие. Аз винаги съм трябвало да се боря за всяка троха.
– Това не е вярно! – извиках аз през сълзи. – Ти си тази, която винаги печели!
– Не този път – прошепна тя.

Димитър настоя да заведем дело срещу тях. Месеци наред живяхме в страх – ще ни вземат ли дома? Ще останем ли без покрив? Родителите ни се разделиха на два лагера – майка ми подкрепяше мен, баща ми – Мария. Семейството ни се разпадна пред очите ми.

В съда Мария и Петър твърдяха, че сме ги измамили и че имаме дългове към тях (някога бяха ни помогнали с малък заем за ремонта). Лъжите им ме убиваха всеки ден. Димитър отслабна с десет килограма от стреса. Аз спрях да спя.

Една вечер майка ми дойде при мен:
– Ана, моля те, опитай се да простиш на сестра си. Семейството е най-важното.
Погледнах я през сълзи:
– Как да простя на някой, който иска да ми вземе всичко?

След година съдът отсъди в наша полза – къщата остана наша. Но цената беше огромна: вече нямах сестра. Родителите ни почти не си говорят. Димитър и аз сме заедно, но между нас има рана, която трудно ще заздравее.

Понякога сядам под ябълковото дърво и гледам към празната стая, където някога Мария боядисваше стените със смях. Чудя се: струваше ли си всичко това? Може ли някога семейството ни да бъде цяло отново? А вие бихте ли простили такова предателство?