Посещението при свекърва ми, което преобърна живота ми

– Не слагай толкова сол, Мария! – гласът на свекърва ми, Гинка, пронизва въздуха като нож. Стоя до печката, ръцете ми треперят над тенджерата с боб. Всяка неделя е така – аз готвя, тя командва, а съпругът ми, Димитър, седи в хола и гледа новините с баща си. Десет години съм омъжена за него и никога не е повишил тон срещу мен. Но днес усещам нещо различно във въздуха – някакво напрежение, което не мога да си обясня.

– Мамо, остави я да готви както знае – казва Димитър от вратата, но думите му са безжизнени, сякаш ги казва по навик.

Гинка ме поглежда с присвити очи. – Ако не беше ти, Митко щеше да си намери по-добра жена. Ти дори не можеш да направиш нормална мусака.

Преглъщам обидата. Свикнала съм. Всяка неделя слушам едно и също. Но този път нещо в мен се чупи. Обръщам се към нея:

– Защо винаги трябва да ме унижавате? Какво съм ви направила?

Тя се усмихва студено. – Ти си просто гостенка тук, Мария. Никога няма да бъдеш част от това семейство.

Сълзите напират в очите ми, но ги преглъщам. Не искам да й дам това удоволствие. Излизам на терасата да си поема въздух. Оттам чувам как Гинка шепне нещо на Димитър. Гласът й е тих, но думите пробиват стената:

– Кога ще й кажеш? Не можеш да я лъжеш цял живот.

Замръзвам. Сърцето ми бие лудо. Какво трябва да ми каже? Връщам се тихо в кухнята и се преструвам, че търся нещо в шкафа. Гинка излиза, а Димитър стои до масата, лицето му пребледняло.

– Митко… – започвам несигурно. – Има ли нещо, което трябва да знам?

Той ме поглежда за първи път от месеци право в очите. Виждам страх и вина.

– Мария… Не исках така да стане…

– Какво не си искал? – гласът ми трепери.

Той се обръща към прозореца. – Преди две години… имах връзка с друга жена.

Падам на стола като ударена. В главата ми кънти само едно: „Не… Не може да е истина.“ Димитър никога не е бил груб, никога не е повишавал тон, винаги е бил до мен – или поне така съм мислела.

– Коя е тя? – прошепвам.

– Няма значение вече. Свърши се. Но… има дете.

Светът ми се срива. Всички компромиси, всички години търпение – за какво? За една лъжа?

В този момент Гинка влиза отново и ме гледа победоносно.

– Казах ти аз, че не си за него. Истинската жена му роди син.

Сълзите вече текат по лицето ми. Димитър се опитва да ме докосне, но аз се дръпвам.

– Защо? Защо не ми каза?

– Страхувах се да не те загубя – казва тихо той.

– А вече не те ли е страх?

Той мълчи. Гинка излиза от кухнята с усмивка на уста.

Оставам сама сред миризмата на прегорял боб и разбити мечти. Спомням си всички онези вечери, когато чаках Димитър да се прибере от работа и той казваше, че е уморен. Всички пъти, когато свекърва ми ме гледаше с презрение и аз се чудех защо.

Връщам се у дома сама. Вечерта Димитър идва при мен.

– Моля те, Мария… Обичам те. Това беше грешка.

– Грешка? Детето ти е грешка ли?

Той навежда глава.

– Искам да опитаме пак – прошепва той.

– Как? Как да ти простя? Как да живея с мисълта, че си имал друго семейство зад гърба ми?

Дните минават в мълчание. Свекърва ми звъни всеки ден и настоява да простя на сина й „за доброто на всички“. Майка ми плаче по телефона и ме пита кога ще се върна у дома. Аз стоя между два свята – този на разбитото доверие и този на празните обещания.

Една вечер сядам пред огледалото и се гледам дълго. Коя съм аз без него? Коя съм аз без тази лъжа?

Може ли една жена да прости такава измама? Или трябва да започне отначало?

Какво бихте направили вие на мое място?