Защо не мога да се омъжа на 57? Историята на една майка, едно недоверие и едно разбито семейство

– Мамо, ти наистина ли не виждаш? Той просто те използва! – гласът на дъщеря ми Виктория трепереше от гняв и отчаяние. Стоях срещу нея в малката кухня на панелката ни в Люлин, стиснала чашата с чай така силно, че се страхувах да не я счупя.

– Вики, моля те… – започнах тихо, но тя ме прекъсна.

– Не! Този човек се появи от нищото! Как така изведнъж те обича толкова много? Къде беше през всичките тези години, когато ти сама се бореше с всичко?

Погледнах я – моето момиче, вече на 32, с очи пълни със сълзи и ярост. Знаех, че я боли. Знаех, че се страхува. Но аз също имах право на щастие, нали?

Всичко започна преди година. Бях сама откакто баща ѝ почина – вече десет години. Животът ми беше работа, дом, грижи за Виктория и внука ми Алекс. Не съм се оплаквала – такава е съдбата на много български жени. Но една вечер, докато чаках автобуса на спирката до „Западен парк“, един мъж ме заговори. Казваше се Георги. Имаше топли ръце и още по-топла усмивка.

Започнахме да се виждаме. Първо на кафе, после на разходки в Борисовата градина. Разказваше ми за младостта си в Пловдив, за работата си като електротехник, за развода си. Смеехме се, говорехме за книги и филми. За първи път от години се чувствах жива.

Когато казах на Виктория за него, тя първо се зарадва. Но после започнаха въпросите – защо няма снимки от миналото си? Защо никога не идва у нас? Защо не познавам приятелите му? Аз не мислех за това – бях заслепена от чувствата си.

Една вечер Георги ми предложи брак. Беше романтично – в малък ресторант в центъра, с букет карамфили (знаеше, че са ми любими). Казах „да“ без да се замисля.

Тогава започнаха истинските проблеми. Виктория категорично отказа да приеме годежа ни. Започна да разпитва познати, да търси информация за него във Фейсбук. Откри само няколко стари снимки и профил без почти никакви приятели.

– Мамо, той крие нещо! – настояваше тя. – Може би има друга жена! Или дългове! Или просто иска парите ти!

Сърцето ми се късаше. Не исках да вярвам, че Георги би ме измамил. Но и не можех да пренебрегна страховете на дъщеря си.

Започнах да се съмнявам. Вечерите ни вече не бяха същите – аз го разпитвах за миналото му, той се затваряше в себе си. Един ден го попитах директно:

– Георги, кажи ми истината – има ли нещо, което криеш от мен?

Той ме погледна дълго и тежко въздъхна:

– Мария, аз не съм идеален човек. Имам грешки в миналото си… Бях в затвора преди 20 години. За кражба. Но това е минало! Сега съм друг човек!

Светът ми се срина. Не знаех какво да мисля. Обичах го, но можех ли да му вярвам? Можех ли да рискувам всичко?

Виктория беше безкомпромисна:

– Ако го пуснеш в живота си, забрави за мен и Алекс!

Стоях между двама души, които обичах повече от всичко. Всяка вечер плачех тайно в банята, за да не ме чуе никой.

Георги настояваше да живеем заедно. Искаше да започнем начисто – нов апартамент под наем в „Младост“, далеч от миналото ми и страховете на Виктория.

Но аз не можех да изоставя дъщеря си. Не можех да изоставя и себе си.

Една вечер седнахме тримата – аз, Виктория и Георги. Опитахме се да говорим открито.

– Искам само мама да е щастлива – каза Виктория през сълзи. – Но не мога да ѝ позволя да страда пак!

– Аз я обичам – отвърна Георги тихо. – И никога няма да я нараня нарочно.

Мълчахме дълго. Никой не знаеше какво да каже.

Минаха месеци. Годежът остана висящ във въздуха. Аз продължих да живея сама, между страха и надеждата.

Понякога си мисля: заслужавам ли щастие след всичко? Може ли една майка да избере себе си пред детето си? Или любовта винаги е риск?

А вие как бихте постъпили? Ще рискувате ли всичко заради нова любов или ще останете верни на семейството си?