Две баби и едно дете: Когато любовта се превърне в битка

— Ели, кажи на баба си, че повече няма да ходиш при нея! — гласът на майка ми, баба Катя, проряза въздуха в кухнята като нож. Дъщеря ми стоеше между двете си баби, стиснала куклата си, а очите ѝ бяха пълни със сълзи.

— Не искам да казвам нищо! — прошепна Елица и се притисна към мен.

Това беше поредният петък, в който се превръщах в арбитър между майка ми и свекърва ми — баба Катя и баба Пенка. Двете жени, които някога ме обичаха безрезервно, сега се държаха като врагове, готови да се разкъсат заради внучката си. Всеки уикенд беше изпитание. Всяка седмица — нова интрига.

— Тя не те обича толкова, колкото аз! — изсъска Пенка към Катя. — Само аз ѝ купувам истински подаръци! А ти ѝ даваш стари дрехи!

— Поне не я тъпча с шоколади и не ѝ развалям зъбите! — отвърна майка ми.

Стоях между тях, стиснала ръката на Елица. Сърцето ми се късаше. Какво се случи с тези жени? Какво ги превърна в съперници?

Преди пет години, когато родих Елица, и двете бяха до мен. Помагаха ми, носеха супи и пелени, караха се коя да я държи повече. Тогава ми се струваше мило. Но с времето тази грижа се превърна в надпревара — коя ще бъде по-важна в живота на внучката си.

Първо започнаха с малки закачки. После — с подмятания пред детето. „Мама ти не разбира от нищо, само баба знае как се правят палачинки!“ или „Не слушай другата баба, тя е лоша!“. С времето думите станаха по-остри. Започнаха да използват Елица като оръжие една срещу друга.

Веднъж чух Катя да казва на Елица:

— Ако обичаш повече другата баба, няма да ти купя новата рокля.

А Пенка ѝ обещаваше тайно сладолед, ако не казва на Катя какво са правили заедно.

Постепенно забелязах промяна в дъщеря ми. Стана затворена, започна да се страхува да изразява предпочитанията си. Веднъж я чух да плаче в стаята си:

— Мамо, защо бабите ме карат да избирам? Аз ги обичам и двете!

Тогава разбрах — това не е просто битка между две жени. Това е война, в която заложник е моето дете.

Опитах се да говоря с тях поотделно.

— Мамо, моля те, спри да настройваш Елица срещу Пенка. Това я обърква и я наранява.

Катя ме погледна обидено:

— Аз само искам най-доброто за нея! Ти не разбираш какво е да си баба!

С Пенка беше същото:

— Твоята майка винаги ме подценява! Аз съм по-добрата баба и го знам!

Нито една не искаше да отстъпи. Гордостта им беше по-голяма от любовта към внучката им.

Съпругът ми Димитър се опитваше да стои настрана. „Това са женски работи“, казваше той и се скриваше зад вестника или телевизора. Но аз вече не можех да търпя.

Една вечер седнах до леглото на Елица. Тя ме погледна с големите си кафяви очи:

— Мамо, ако кажа на едната баба, че я обичам повече, другата ще се разсърди ли?

Сълзите ми потекоха сами.

— Не трябва да избираш, миличка. Ти имаш право да обичаш и двете.

Но знаех, че думите ми не стигат. Трябваше действие.

На следващия ден поканих и двете баби у дома. Седнахме около масата — аз, Катя и Пенка. Димитър стоеше неловко до мен.

— Искам да поговорим сериозно — започнах аз. — Вашето поведение вреди на Елица. Тя е объркана и нещастна. Ако продължите така, ще трябва да ограничим срещите ви с нея.

Двете жени ме гледаха като гръмнати.

— Как смееш! — извика Катя. — Аз съм ѝ баба!

— И аз съм ѝ баба! — не остана длъжна Пенка.

— Да, но преди всичко тя е дете! — извиках аз през сълзи. — Вашата война я разрушава! Ако не спрете, ще трябва да взема тежки решения!

Настъпи тишина. За първи път видях страх в очите им.

— Не сме искали… — промълви Катя.

— Просто я обичаме много… — добави Пенка.

— Обичайте я така, че тя да се чувства сигурна и обичана от всички ни! Не я карайте да избира!

Този разговор промени нещо. Не стана веднага лесно. Имаше още подмятания и дребни заяждания, но вече бяха по-внимателни пред Елица. Започнаха да се стараят повече да прекарват време заедно трите — без съревнование. Дори веднъж ги чух как си разказват спомени от моето детство и се смеят заедно.

Но белезите останаха. Дъщеря ми все още понякога ме пита дали е лошо да обича и двете си баби еднакво.

Понякога се чудя: Защо възрастните забравят какво е да си дете? Защо любовта им понякога боли повече от всичко друго? Какво бихте направили в моята ситуация?