Името на дъщеря ми е моят бунт срещу света

– Лъчезара? Сериозно ли, Мария? – гласът на майка ми трепереше по телефона, докато аз държах новородената си дъщеря в ръце. – Това име никой няма да го запомни. Ще ѝ се подиграват в училище! Защо не избра нещо нормално – Елена, Мария, Ива?

Стиснах зъби. Вече бях чула този упрек от свекърва ми, от братовчедка ми, дори от съседката на третия етаж. Но най-много ме болеше, че собствената ми майка не разбираше защо избрах точно това име.

– Мамо, Лъчезара значи „носеща светлина“. Тя е моята светлина. Не искам да се казва като всички останали. Искам да бъде различна.

– Различна… – въздъхна майка ми. – Понякога различното носи само болка.

Не отговорих. Прегърнах Лъчезара по-силно и се загледах в малките ѝ пръстчета. В този момент телефонът ми изписука – ново известие във Facebook. Бях публикувала снимка на бебето с надпис: „Добре дошла, Лъчезара!“.

Първите коментари бяха мили: „Да ви е жива и здрава!“, „Честито!“. После започнаха другите:

„Какво е това име, бе?“
„Майката явно иска да се прави на интересна.“
„Горкото дете, ще му се смеят.“
„Това да не е някаква секта?“

Сълзите ми потекоха сами. Не бях очаквала такава вълна от злоба. Мъжът ми, Петър, ме прегърна:

– Не им обръщай внимание. Това са хора без работа.

– Но защо? – прошепнах. – Защо хората са толкова жестоки?

– Защото не разбират. Защото ги е страх от всичко различно.

През следващите дни коментарите не спираха. Дори някои приятели започнаха да ми пишат на лично: „Мария, сигурна ли си?“, „Мисли за детето!“. Една вечер получих съобщение от класната ми от гимназията:

„Мария, знаеш ли колко трудно ще ѝ бъде с такова име? Помисли пак.“

В този момент избухнах. Отидох до компютъра и написах дълъг пост:

„Да, дъщеря ми се казва Лъчезара. Да, името ѝ е необичайно. Но тя е необикновено дете – роди се след години борба с безплодието, след безброй сълзи и надежди. Тя е моят лъч светлина в най-тъмните ми дни. Не съм я кръстила така, за да се правя на интересна или да я обричам на подигравки. Кръстих я така, защото вярвам, че всяко дете заслужава да има име с история и смисъл. Ако това ви притеснява – проблемът не е в нас.“

Публикацията ми събра стотици реакции – някои подкрепящи, други още по-язвителни:

„Това е егоизъм! Мисли за детето!“
„Браво, Мария! Не се предавай!“
„Името е хубаво, но хората са зли.“

Дори в кварталния магазин жената зад щанда ме погледна странно:

– Абе, ти ли беше тая с Лъчезарата? Много модерно стана напоследък да измисляте разни имена…

– Не съм го измислила аз – отвърнах тихо. – Просто искам детето ми да има име със смисъл.

Вечерта седнахме с Петър на масата. Той ме хвана за ръката:

– Знаеш ли, Мария… Когато бях малък, всички ме наричаха Пешо Тъпото, защото носех очила и заеквах. Беше ужасно. Но майка ми винаги казваше: „Ти си повече от името си.“

Погледнах го през сълзи:

– Ами ако Лъчезара страда заради мен?

– Ще страда само ако ѝ покажем, че трябва да се срамува от това коя е. Ако ние ѝ дадем сила и увереност, тя ще носи името си с гордост.

На следващия ден реших да заведа Лъчезара на разходка в парка. Срещнахме стара приятелка от университета – Даниела.

– Честито, Мария! Как се казва малката?

– Лъчезара.

Даниела се усмихна широко:

– Прекрасно име! Знаеш ли, баба ми се казваше така. Беше най-светлият човек в живота ми.

За първи път от дни почувствах топлина в гърдите си. Може би не всичко беше изгубено.

Вечерта седнах пред компютъра и започнах да чета за българските имена – за техния произход и смисъл. Открих толкова много красиви, забравени имена: Радостина, Веселин, Светослав… Всички те носят светлина и надежда.

Може би проблемът не беше в името на дъщеря ми, а в страха на хората от всичко ново и различно. Може би трябваше да бъда по-смела – не само заради Лъчезара, а заради всички деца, които някой ден ще се борят за правото си да бъдат себе си.

Днес вече не плача заради злобните коментари. Гледам дъщеря си как спи спокойно и знам, че направих правилния избор.

Но понякога нощем се питам: защо ни е толкова трудно да приемем различното? Защо вместо да подкрепяме новото начало, предпочитаме да го осмиваме? Може би някой ден ще намерим отговорите заедно.